Оригиналът или адаптацията
 Дискусия на тема „Оригиналът или адаптацията“ се проведе в рамките на форума „Литературен прожектор“ на Регионална библиотека „Пенчо Славейков“. В нея участваха университетският преподавател културолог Огнян Ковачев, художничката и сценограф Теменуга Станчева и писателят и театрален режисьор Петър Денчев. В разговора за адаптациите на литературни произведения на сцената и на големия екран и изразните средства в различните изкуства се включиха и част от гостите на събитието. Специалистите се обединиха около мнението, че литературният първоизточник и театралното или кинопроизведение следва да се възприемат като самостоятелни творби. Според Петър Денчев в ситуацията на драмата, която от писмен текст преминава в сценична постановка, текстът е отделно произведение и не можем да го смятаме за оригинал. „Театърът е единственото изкуство, което не оставя артефакт и не е възпроизводимо, то е уникална среща между публиката и артистите и не можем да разберем какво се случва, ако не споделяме пространството с актьорите. Това е може би последното изкуство, което не може да бъде наблюдавано през медия, макар че не знаем как ще се развият нещата с 3D технологиите“, посочи Денчев. Той припомни, че преди ХХ век театралното произведение е разглеждано като съдружно на литературното, и това има основание, защото класическият театър представлява установена схема от речеви интонации и жестове, които не търпят индивидуално-субективно променяне от гледна точка на изпълнението, което днес наричаме интерпретация. Има само различни спектри на актьорското присъствие в комедия или трагедия, уточни той. По думите му едва с появата на театъра на натурализма вече мислим за представлението не толкова като адаптация, а като интерпретация. След изявите на модернизма и утвърждаването на режисьорската професия в Европа вече се смята, че автор на спектакъла е режисьорът и представлението е резултат от неговото взаимодействие с литературното произведение, било драма или адаптиран текст. Той подчерта, че за разлика от литературата за четене, където общуваме директно с написаните образи, сценичното произведение винаги първо минава през субективния фактор на режисьора, създаващ свят с персонажи, филтрирани от актьорското изпълнение. Огнян Ковачев изясни етимологията на двете дискутирани понятия. Според него използването на думата „оригинал“ е проблематично в тези изкуства и затова предпочита да мисли за „източник“ или „първоизточник“, което е и значението на чуждицата, свързано с раждане и произход. Той добави, че различни течения във втората половина на ХХ век подлагат на съмнение идеята за оригинала. Адаптацията се въвежда в изследователски области, изследващи природни явления преди да е затворена като понятие в по-тясна естетическа употреба, припомни той. Оттам преминава в социалните науки. На български според него е уместно да се замени с думите приспособяване или пригаждане, които имат и негативен оттенък. В отношенията между литературата и киното понятието адаптация навлиза активно в средата на 30-те години на ХХ век. По думите му това, което вълнува зрителя, който познава едно литературно произведение, е дали филмът отговаря на неговата представа и то не като съдържание, а като лична емоция и представа за персонажите. Естественият резултат е да не отговаря и тогава зрителят не е доволен от създателите на филма, понякога с основание, защото те целенасочено са решили да не следват духа на книгата и я интерпретират по свой си начин, каза преподавателят и добави, че в киното това започва да се случва от 60-те години на миналия век. Дотогава въпросът за верността е свързан според него със самата индустрия като технология и зависи от нейните способности. С напредването на технологиите се увеличава умението на седмото изкуство да изобрази една литературна творба по-богато и пълноценно, но и все повече авторите се изкушават да й изневеряват, смята той. Теменуга Станчева даде примери за сценични интерпретации по „Дон Кихот“ и „Майстора и Маргарита“ от близкото минало. И двете са дело на художниците Васил Рокоманов и Силва Бъчварова, които по думите й сътворяват изключително интересни визуални решения със силни послания за двете постановки. Първата е на режисьора Петър Пашов, който според Станчева дава много адекватна на духа на романа трактовка. Историята от книгата на Булгаков за нея е много силна в постановката на Славчо Маленов от серията „Приложна литература за театър“. Сценографката вижда тенденция за въвеждане на наратив в театралното действието чрез разказвачи, което понякога завладява силно режисурата и лишава изкуството от уникалния сценичен език, който борави с пластика или статика. Друго, което не одобрява, са честите интерактивни спектакли, които се продуцират на много места с цел привличане на публика. Според Станчева добрият спектакъл е не този, който впечатлява с конструкцията или някои от компонентите си, или онзи, който сочи с пръст режисьорската концепция. Тя смята, че само при наличието на ансамбъл от художник, режисьор и актьорска трупа протича двупосочната заразяваща енергия между сцена и салон, която не е физическа екзалтация, а духовно преживяване. Проблемът за внасяне на наратив във филмовото или сценично действие бе обсъден и от другите участници, като Огнян Ковачев даде като успешни примери за преценен и приложен с цялостна поетика задкадров глас във френското кино при Жан-Люк Годар и в унгарското при Марта Месарош и Миклош Янчо, както и в екранизацията по „Хамлет“ на Лорънс Оливие, където героят води вътрешен монолог. По думите на Петър Денчев наративният театър е популярен, а този прийом събужда социална рефлексия в публиката. В дискусията бяха обсъдени още въпросът за авторските права в театъра, както и за адаптацията при превод на художествено произведение, където често е невъзможна верността към оригинала, особено при поезията. 
  | 
      
| 
 
 Подиум на писателя 
Захари Карабашлиев обединява 18 разказа в „Нашата Коледа“ 
Третото издание на сборника „Нашата Коледа“ отново обединява изтъкнати български автори, които се вдъхновяват от духа на Рождество. Под редакцията на Захари Карабашлиев, известен писател и главен редактор на издателство „Сиела“, новата книга съдържа 18 уникалн ... 
Ангелина Липчева
 
       | 
      
 
 Подиум на писателя 
Кийра Найтли представя дебютния си роман за любовта между сестри 
Кийра Найтли, британска актриса, писателка и илюстраторка, представя своя дебютен роман "Vi voglio bene allo stesso modo" (в превод "Обичам те по същия начин"). Тази книга, издадена през 2025 година, е вдъхновена от личния й опит като майка на две дъщери. Найт ... 
Добрина Маркова
 
       | 
      
 
Пейчо Кънев разкрива суровата и емоционална поезия 
Ангелина Липчева
 
       | 
      
 
 Подиум на писателя 
Роан Локуд подчертава необходимостта от защита на големите стриди 
Водите на Чесапийския залив, най-голямото устие в континенталната част на Съединените щати, някога били пренаселени със стриди, повече отколкото може да си представи съвременният човек. Първоначалните американци са събирали стриди там повече от 12,000 години п ... 
Добрина Маркова
 
       | 
    
| 
 
Литературен 
      бюлетин  | 
      
 
       | 
      
 
Включително напомняния 
      за предстоящи събития  | 
      Абонирайте се | 
 | 
    
 
 На бюрото 
Колю Фичето вдъхновява нови поколения с две нови книги 
Историческият музей в Дряново планира представяне на две нови книги, посветени на известния български строител Колю Фичето. Събитието ще се проведе на 13 ноември в Интерактивния музей на индустрията в Габрово, съобщи директорът на музея Иван Христов.
Книгите, ... 
Ангелина Липчева
 
       | 
      
 
 Подиум на писателя 
Захари Карабашлиев обединява 18 разказа в „Нашата Коледа“ 
Третото издание на сборника „Нашата Коледа“ отново обединява изтъкнати български автори, които се вдъхновяват от духа на Рождество. Под редакцията на Захари Карабашлиев, известен писател и главен редактор на издателство „Сиела“, новата книга съдържа 18 уникалн ... 
Ангелина Липчева
 
       | 
    
 
Литературен обзор 
Валентина Чурлео подчертава, че поезията е отражение на сложността на човешкия опит 
Добрина Маркова
 
       | 
      
 
Златното мастило 
Пиер Паоло Пазолини оставя след себе си важни литературни и социални послания 
Добрина Маркова
 
       | 
      
 
Днес, 2 ноември, се навършват 50 години от смъртта на Пиер Паоло Пазолини, един от най-противоречивите интелектуалци на Италия, който беше намерен убит по жесток начин в района на Идроскало в Остия. В момента се подготвят десетки инициативи, които ще почетат паметта му от сега до декември, включително на панаира на малките и средни издателства в Рим, наречен "Пиu Либри Пиu Либери".
Елисабета Боло ... 
       | 
      
 
Авторът и перото 
Илияна Йотова: Днешните будители продължават да вдъхновяват с добрини и знание 
Ангелина Липчева
 
       | 
    
| 
 
16:16 ч. / 24.04.2024 
Автор: Ангелина Липчева 
       | 
      
Прочетена 4416  | 
      
 | 
    
Дискусия на тема „Оригиналът или адаптацията“ се проведе в рамките на форума „Литературен прожектор“ на Регионална библиотека „Пенчо Славейков“. В нея участваха университетският преподавател културолог Огнян Ковачев, художничката и сценограф Теменуга Станчева и писателят и театрален режисьор Петър Денчев. В разговора за адаптациите на литературни произведения на сцената и на големия екран и изразните средства в различните изкуства се включиха и част от гостите на събитието.
Специалистите се обединиха около мнението, че литературният първоизточник и театралното или кинопроизведение следва да се възприемат като самостоятелни творби.
Според Петър Денчев
в ситуацията на драмата, която от писмен текст преминава в сценична постановка, текстът е отделно произведение и не можем да го смятаме за оригинал. „Театърът е единственото изкуство, което не оставя артефакт и не е възпроизводимо, то е уникална среща между публиката и артистите и не можем да разберем какво се случва, ако не споделяме пространството с актьорите. Това е може би последното изкуство, което не може да бъде наблюдавано през медия, макар че не знаем как ще се развият нещата с 3D технологиите“, посочи Денчев.
Той припомни, че преди ХХ век театралното произведение е разглеждано като съдружно на литературното, и това има основание, защото класическият театър представлява установена схема от речеви интонации и жестове, които не търпят индивидуално-субективно променяне от гледна точка на изпълнението, което днес наричаме интерпретация. Има само различни спектри на актьорското присъствие в комедия или трагедия, уточни той.
По думите му едва с появата на театъра на натурализма вече мислим за представлението не толкова като адаптация, а като интерпретация. След изявите на модернизма и утвърждаването на режисьорската професия в Европа вече се смята, че автор на спектакъла е режисьорът и представлението е резултат от неговото взаимодействие с литературното произведение, било драма или адаптиран текст. Той подчерта, че за разлика от литературата за четене, където общуваме директно с написаните образи, сценичното произведение винаги първо минава през субективния фактор на режисьора, създаващ свят с персонажи, филтрирани от актьорското изпълнение.
Огнян Ковачев изясни етимологията на двете дискутирани понятия.
Според него използването на думата „оригинал“ е проблематично в тези изкуства и затова предпочита да мисли за „източник“ или „първоизточник“, което е и значението на чуждицата, свързано с раждане и произход. Той добави, че различни течения във втората половина на ХХ век подлагат на съмнение идеята за оригинала.
Адаптацията се въвежда в изследователски области, изследващи природни явления преди да е затворена като понятие в по-тясна естетическа употреба, припомни той. Оттам преминава в социалните науки. На български според него е уместно да се замени с думите приспособяване или пригаждане, които имат и негативен оттенък. В отношенията между литературата и киното понятието адаптация навлиза активно в средата на 30-те години на ХХ век.
По думите му това, което вълнува зрителя, който познава едно литературно произведение, е дали филмът отговаря на неговата представа и то не като съдържание, а като лична емоция и представа за персонажите. Естественият резултат е да не отговаря и тогава зрителят не е доволен от създателите на филма, понякога с основание, защото те целенасочено са решили да не следват духа на книгата и я интерпретират по свой си начин, каза преподавателят и добави, че в киното това започва да се случва от 60-те години на миналия век. Дотогава въпросът за верността е свързан според него със самата индустрия като технология и зависи от нейните способности. С напредването на технологиите се увеличава умението на седмото изкуство да изобрази една литературна творба по-богато и пълноценно, но и все повече авторите се изкушават да й изневеряват, смята той.
Теменуга Станчева даде примери за сценични интерпретации
по „Дон Кихот“ и „Майстора и Маргарита“ от близкото минало. И двете са дело на художниците Васил Рокоманов и Силва Бъчварова, които по думите й сътворяват изключително интересни визуални решения със силни послания за двете постановки. Първата е на режисьора Петър Пашов, който според Станчева дава много адекватна на духа на романа трактовка. Историята от книгата на Булгаков за нея е много силна в постановката на Славчо Маленов от серията „Приложна литература за театър“.
Сценографката вижда тенденция за въвеждане на наратив в театралното действието чрез разказвачи, което понякога завладява силно режисурата и лишава изкуството от уникалния сценичен език, който борави с пластика или статика. Друго, което не одобрява, са честите интерактивни спектакли, които се продуцират на много места с цел привличане на публика.
Според Станчева добрият спектакъл е не този, който впечатлява с конструкцията или някои от компонентите си, или онзи, който сочи с пръст режисьорската концепция. Тя смята, че само при наличието на ансамбъл от художник, режисьор и актьорска трупа протича двупосочната заразяваща енергия между сцена и салон, която не е физическа екзалтация, а духовно преживяване.
Проблемът за внасяне на наратив във филмовото или сценично действие
бе обсъден и от другите участници, като Огнян Ковачев даде като успешни примери за преценен и приложен с цялостна поетика задкадров глас във френското кино при Жан-Люк Годар и в унгарското при Марта Месарош и Миклош Янчо, както и в екранизацията по „Хамлет“ на Лорънс Оливие, където героят води вътрешен монолог. По думите на Петър Денчев наративният театър е популярен, а този прийом събужда социална рефлексия в публиката.
В дискусията бяха обсъдени още въпросът за авторските права в театъра, както и за адаптацията при превод на художествено произведение, където често е невъзможна верността към оригинала, особено при поезията.
| 
 
Пълния архив е на разположение на абонатите на Literans Плюс
с всички предимства на цифровият достъп. 
 
       | 
      
 | 
    
| 
 
Запознайте се с дигиталният Literans
 
Литературни пътеки
 
Посоката е да надхвърлиме обикновенната витрина от новини и да създадем цифрово пространство, където събитията, новините и своевременното представяне да бъдат услуга на общността. Подобно на всяко пътуване, събираме историята в нашата библиотека, за да имате възможност да се върнете отново, чрез  историческия ни архив.
 
Научете повече
  
       | 
      
        
       | 
    
| 
 
Читателски поглед
 
Страцимир Петков подчерта важността на културата и знанието в Ловеч 
В Ловеч се проведе общински конкурс за есе на тема „Будителите в ноти: Наследството на Пипков”, посветен на Деня на народните будители. В събитието участваха 46 ученици от осем училища, които бяха разделени в две възрастови категории. Наградите на ... 
       | 
      
 
Избрано
 
Професор Мартин Иванов представя 309 разказа за репресираните от комунизма 
В къща музей „Алеко Константинов“ в Свищов, проф. Мартин Иванов представи своята нова книга „Бившите хора на концлагерна България“. Събитието е част от „Седмица на духа“, която се провежда в чест на Деня на народните ... 
       | 
      
 
Майя Ананиева получи наградата по хуманитаристика на името на академик Юрдан Трифонов 
       | 
      
 
Ако сте поропуснали
 
Библиотеката в Афи организира литературна рецензия за популяризиране на четенето и културата 
В съвременна Италия библиотеките играят важна роля, която надхвърля само съхраняването и разпространението на книги. Те са центрове за социална и културна активност, предлагащи различни инициативи, които включват групи за четене, срещи с автори и проекти за ... 
       | 
    
 
 | 
      
 
       | 
      
 
Сутришният бюлетин на Literans. Най-важните новини за деня, които да четете на закуска.
 
       | 
      
 
       | 
      
 Вечерният бюлетин на Literans. Най-важното от деня за четене при завръщането у дома. 
 
       | 
    
| 
 
Литеранс Плюс  
Пълния архив е на разположение на абонатите
 
Абонирайте се
Включва:
 
 | 
      
 
Не изполваме интернет бисквитки. Не събираме лични данни и не споделяме такива с трети страни. Не прилагаме проследяващи или наблюдаващи маркетингови/рекламни системи.
 
     
     Издател Literaturabteilung / DRF Deutschland. Публикуваното съдържание, текст, снимки и графики е защитено от Германското законодателство за авторско право.  | 
    
| 
Общи условия /  Потребителско споразумение  | 
      Интелектуална собственост |